Икономическата свобода по света се запазва стабилна
Българската икономика става все по–свободна, но е изправена пред сериозни предизвикателства – недобре функциониращата съдебна система, неефективната бюрокрация и корупцията
“Прогресът предстои, но по-бавно, отколкото някои се надяват”,
твърдят авторите на Индекс 2008
Нивото на икономическа свобода по света не се е променило значително от миналата година, като явен напредък се наблюдава само в два от петте района, изследвани в 14-тото издание на Индекса на икономическата свобода, оповестен от Фондация Херитидж и “Уолстрийт Джърнъл”.
157-те държави, класирани в Индекс на икономическа свобода 2008 (с данни от 2006 г.), имат общ резултат от 60,3% (100% е най-високата степен на свобода). Световната икономическа свобода се повишава с 2,6 процентни пункта в сравнение с първия Индекс от 1995 година.
Хонг Конг (90,3%) и Сингапур оглавяват първите две места за 14-та поредна година. Европа има три страни в челната десятка: Ирландия (3-то място), Швейцария (9-то място) и Великобритания (10-то място). Следващите последователни шест позиции са заето също от европейски страни: Дания, Естония, Холандия, Исландия, Люксембург и Финландия.
Европа дължи високите си резултати на данъчното облагане и реформите в бизнес климата, като всяка страна се конкурира с останалите за привличане на повече инвестиции. Общо 21 страни са икономически „свободни”, но както авторите отбелязват, почти всички от тях са обременени с тежки регулации на труда, които спъват откриването на нови работни места.
Америка също класира три страни в първите десет. През последните няколко години Чили (8-мо място) значително се подобрява и се доближава до САЩ (5-то място) и Канада (7-мо място). Общо погледнато, Америка е вторият по степен на свобода регион.
Субсахарска Африка продължава да бъде най-бедният и най-нестабилният регион, като през тази година резултатът на държавите се е понижил. 9 от 24-те „най-несвободни” страни в света са в този район.
Изключение прави Мавриций (18-то място), която от миналата година продължава с редица реформи и вече заема място в топ 20 на класацията. Следващите са Ботсвана (36-то място) и Уганда (52-ро място). Зимбабве (155-то място) има 2т. повече от миналата година, но все още е последна, поради многобройни проблеми в икономиката, включващи огромни нива на корупция и 766% инфлация.
Египет печели наградата за най-напреднала държава. През 2007 г. страната има 55,1% и е на 106-то място, но чрез подобряване на бизнес средата и осъществяване на данъчни реформи се изкачва до 85-то място с резултат от 59,2%. Гвиана отбелязва най-голямото падане в класацията. Заради високите правителствени разходи и корупцията, резултатът на страната пада с 5 процентни пункта и я нарежда на 136-то място, в сравнение с 118-то през 2007 година.
Тази година Индексът цели да е най-прецизният измерител на икономическата свобода, публикуван някога. От миналата година авторите преустройват методологията за подреждане на държавите. „Методологията е проверена от академичен съвет и отразява детайлите в икономическата политика на страните”, пишат те.
|
Най-свободни: 1. Хонг Конг 2. Сингапур 3. Ирландия 4. Австралия 5. САЩ 6. Нова Зеландия 7. Канада 8. Чили 9. Швейцария 10. Великобритания |
Най-малко свободни: 148. Венецуела 149. Бангладеш 150. Беларус 151. Иран 152. Туркменистан 153. Бирма 154. Либия 155. Зимбабве 156. Куба 157. Северна Корея |
Според Индекс 2008 само седем от 157-те страни са с резултат над 80 точки, което ги прави „свободни” икономики. 23 са държавите с резултат от 70 до 79,9 % и се характеризират като „по-скоро свободни” икономики. Страните в категория „средно свободни” са 51 (от 60 до 69,9 %), а „по-скоро несвободни” са 52 икономики (от 50 до 59,9 %). Останалите 24 държави – вече над 20 години – са икономически „несвободни” с резултат под 50 %.
„Подобрените резултати в категориите свобода на бизнеса, размер на правителството и инвестиционна свобода компенсират лошите резултати за парична свобода, свобода от корупцията и свобода на труда”, пишат авторите. „Въпреки че не се забелязва особено подобряване на глобалната икономическа свобода тази година, трябва да се отбележи, че последните две издания на Индекса отразяват двете най-високи нива на свобода, които светът някога е достигал”.
Авторите отбелязват, че Индексът за 2008 г. отново показва, че икономическият успех е тясно свързан с икономическата свобода. Държавите с най-висока степен на свобода се характеризират с ниски нива на безработица и инфлация и имат средно два пъти по-голям БВП на човек от населението в сравнение със „сравнително свободните” и над пет пъти в сравнение с категоризираните като „несвободни” страни.
Разглеждайки петте географски района – Европа е с най-голям резултат от 66,8%, следвана от Америка с 61,6%, а останалите три района падат под средния за света резултат. Това са Азиатско-Тихоокеанският район с 58,7%, Близкият Изток и Северна Африка също с 58,7 % и Субсахарска Африка с 54,5%.
България & Index of Economic Freedom
Българската икономика е 62.9% „свободна” според Индекса на икономическа свобода 2008, което я поставя на 59-о място в изследваната световна съвкупност. Резултатът на страната е с 0.9 процентни пункта по-висок в сравнение с 2005 година, главно заради подобряване на свободата на търговията. България е на 28-мо място от 41 страни в Европа с резултат малко над средния за света.
Резултатите за България в шест от категориите, измерващи свободата са високи, а в две – под средните. Най-високи стойности отбелязват свободата на търговията, фискалната свобода, инвестиционната свобода и финансовата свобода. Сравнително ниският корпоративен данък в размер на 15% през 2006 г. се компенсира от високия подоходен данък с максимална ставка от 24%. Получаването на разрешително, започването и прекратяването на бизнес са относително ефикасни, което създава сравнително гъвкава бизнес среда.
Въпреки това e необходимо България да реформира нефункциониращата съдебна система. Свободата на инвестициите, правото на собственост и корупцията са проблеми, а неефективната бюрокрация обезсилва и други области на икономическата свобода. Общите правителствени разходи са по-големи в сравнение с другите страни и спират активността на частния сектор.
България изпреварва по икономическа свобода страни като Италия, Полша, Турция, Гърция и Румъния. От друга страна пред нас са страни като Армения (28 място), Ямайка (45 място), Коста Рика (49 място), Уганда (52 място) и Албания (56 място).
10-те свободи за България в Индекс 2008
СВОБОДА НА БИЗНЕСА — 67.5%
Започването и прекратяването на бизнес са относително добре уредени от регулативните мерки в България. Въпреки това, тълкуването и прилагането на регулаторните режими е относително произволно.
СВОБОДА НА ТЪРГОВИЯТА — 86%
Политиката по отношение на търговията в България е подобна на тази в другите страни-членки на ЕС. Нетарифните бариери включват субсидии за земеделските и промишлените продукти, рестрикции по отношение на някои стоки и услуги, различни стандарти и регулации и ненужна администрация. Заради тези фактори са извадени 10% от точките за свобода на търговията в България.
ФИСКАЛНА СВОБОДА — 82.7%
България има относително ниски данъци. Най-високата ставка през 2006 г. на подоходния данък е 24% (10% плосък данък през януари 2008 г.), а корпоративният данък е намален от 15 на 10% от януари 2007 г. Останалите данъци, включени в измерванията на данъчната свобода, са ДДС, пътен данък и данък върху превозните средства (Забележка: В изчисляването на данъчната свобода не се включват социалните осигуровки, ИПИ).
РАЗМЕР НА ПРАВИТЕЛСТВОТО — 56%
Общите правителствени разходи, включително потребление и парични трансфери, са високи в България – 38.3% от БВП. Около 60% от държавните предприятия са продадени до ноември 2006 година.
ПАРИЧНА СВОБОДА — 73.7%
Инфлацията е висока, средно 6.6% в периода 2004 и 2006 г. Приватизацията на държавни предприятия продължава и пазарът определя почти всички цени, но регулациите на правителството въздействат на цените на електричеството, водата, природния газ и фармацевтичните продукти. Като участник в Общата селскостопанска политика на ЕС правителството субсидира земеделската продукция, изкривявайки цените на земеделските продукти, за което са отнети 10% от резултата за парична свобода.
ИНВЕСТИЦИОННА СВОБОДА — 60%
Законодателството в България предвижда еднакво отношение към местните и чуждестранните инвеститори. Правителството изисква получаване на одобрение за придобиване на мажоритарна собственост в някои сектори. Правителствената бюрокрация, честите промени в законовата рамка и корупцията възпрепятстват чуждестранните инвестиции.
ФИНАНСОВА СВОБОДА — 60%
След въвеждането на валутния борд през 1997 г. и засиления надзор и по-строгите икономически правила в банковия сектор, банките съсредоточиха своята дейност върху стабилните банкови практики и преодоляха кризата от 1996 г. Чуждестранните банки държат 72% от местния кредитен пазар. Застрахователният пазар е изцяло частен след продажбата на две държавни дружества и бързо се разраства след приемането на закона за застраховането през 1997 година. Пазарът на акции е малък, но в резултат на новите финансови инструменти и модернизирането, пазарната капитализация се удвоява през 2005 г. и запазва стабилния темп на растеж през 2006 г. Нужни са повече прозрачност и усъвършенстване на нормативната база.
ПРАВА НА СОБСТВЕНОСТ — 30%
Българската юридическа система не е ефективна по отношение на разрешаването на търговски спорове, регистриране на бизнес и прилагане на съдебните решения. Конституцията на България предвижда независимост на съдебната система, но неефективното върховенство на закона намалява доверието на инвеститора в способността на съдилищата да прилагат договорите, правото на собственост, правата на акционерите и правата върху интелектуалната собственост.
СВОБОДА ОТ КОРУПЦИЯ — 40%
Корупцията се разглежда като значителна. От 163 държави България заема 57-о място в Индекса за корупция на “Прозрачност без граници” за 2006 година. В страната все още има примери за организирана престъпност и високи нива на корупция в правителствения сектор и в съдебната система.
СВОБОДА НА ТРУДА — 73.2%
Пазарът на труда функционира при сравнително гъвкави регулации за наемане на работа, които трябва да се усъвършенстват с оглед увеличаване на заетостта и нарастване на производителността. Осигуровките са твърде високи. Регистрирането на трудовите договори е задължително, а уволнението на излишни работници може се осъществява без разходи.
